Умни градове
Според проучване на програмата Хабитат към ООН градовете консумират 78 % от световната енергия и произвеждат над 60 % от емисиите на парникови газове. До 2030г. се очаква над 60% от световното население да живее в градовете. Това е огромно предизвикателство пред инфраструктурата на урбанизираните територии и е предпоставка за редица проблеми, които следва да се адресират в наши дни. Според ООН устойчивите градове ще бъдат основен двигател за постигане на целите за устойчиво развитие. Единайстата (от общо 17) цел за устойчиво развитие е именно „да направи градовете приобщаващи, безопасни и устойчиви“. Нарастването на населението налага търсенето на интелигентни решения за управлението на ресурсите и процесите в рамките на града- водоснабдяване, енергоснабдяване, транспорт, сметоизвозване, здравеопазване, образование, сигурност и др.
Умните градове се появиха като резултат от предизвикателствата, създадени от бързата урбанизация и технологичната революция, позволяваща ни да събираме и обработваме големи база данни. Умният устойчив град използва технологиите за подобряване на качеството на живот и ефективността на градските процеси, като същевременно гарантира оптимизация на ресурсите, опазване на околната среда и създаване на предпоставки за икономическо развитие.
Интелигентните градове са изградени от системи, свързващи граждани, институции и обекти, които едновременно изпращат и получават данни. Софтуер базиран на облачни технологии получава, управлява и анализира тези големи бази данни и може да ги трансформира в решения в реално време. Данните сами по себе си не носят стойност, ако не се обработват ефективно и не се изпозват за разработване на визии и политики за градско развитие. Успехът на интелигентните градове зависи от сътрудничеството между гражданите, институциите и разработчиците на технологичните решения. Без значение колко данни се генерират, справянето с градските предизвикателства зависи от ефективното управление, дългосрочните инвестиции и гражданската активност. Обикновено повечето хора разбират термина „умен град“ като технология - сензори, мрежи, данни, интернет на нещата. Фокусът на умния град трябва да бъде върху хората. Идентифицирането и анализирането на навиците, нуждите и трудностите на градското население е в основата на подобряването на условията за живот в на градската среда. Ползите от инвестицията в умния град биха могли да бъдат за всички. Хората биха получили по-качествени образователни и здравни услуги, биха потребявали по-чисти въздух и вода, биха плащали по-евтина енергия, биха пътували по бързо и биха имали редица предпоставки за увеличаване на доходите си. Градската управа би оптимизирала разходите и ресурсите си, би предоставила по-добри условия на живот, би създала предпоставки за повече външни инвестиции, би си улеснила вземането на правилни управленски решения и би спечелило доверието на гражданите.
Няма готови универсални “умни” решения за имплементация в градовете. Всяка стратегия за трансформация в “умен град” трябва да бъде подложена на обществено обсъждане и да бъде съобразена с местните нужди, специфики и цели. Успешното внедряване на технологиите в градски живот налага използването на двустранен подход- както отгоре надолу (по инициатива на местната управа), така и отдолу нагоре (по инициатива на граждани, НПО, местен бизнес).
Съществуват много примери за успешно интегрирани “умни” решения. Посредством AI (изкуствен интелект), IoT (интернет на нещата) и биометрични технологии се събират и обработват данни, което позволява града да стане динамичен и адаптивен. Таргетират се проблеми като качеството на въздуха, шумовото замърсяване, натоварването на пътищата, уличното осветление, паркирането, честотата на сметосъбирането, оптимизирането на водната и енергийната инфраструктури и много други. Интелигентните сгради и домове са все по-достъпни и осигуряват на собствениците си по-високо качество на обитаване и по-ниски експлоатационни разходи.
Най-успешните градове в имплементирането на умните технологии са Сингапур, Сеул, Лондон и Барселона. България също постепенно тръгва по този път. Организираха се форуми по темата с експерти от цял свят и вече някои градове направиха първите си крачки към по оптимизиран, дигитален и екологичен транспорт. Бизнеса предложи услуги за споделени електрически автомобили и скутери, а гражданската инициатива реализира приложения за контрол на качеството на въздуха и за сигнализиране срещу нередности.
Има редица предизвикателства и трудности в процесите на изграждане на умен град. Някои градове интегрират технологии в името на самите технологии без концепция за развитие и без ясен план какви предизвикателства решават. Често тези политики са наложени едностранно от градската управа в партньорство с големи технологични компании, които продават софтуера и хардуера. Такива инициативи са обречени на неуспех без гражданско участие. Пораждат се сериозни опасения и за неприкосновеността върху личния живот на гражданите, за собствеността и за целесъобразното използване на базите данни. Разработването на етична рамка би предотвратило злоупотребата и би изградило обществено доверие към технологията. Системите трябва да отговарят на съответните стандарти за да съвместими с тези на други доставчици и разработчици на умни решения. Консенсусът по тези въпроси и интеграцията на умните решения е дълъг, сложен и динамичен процес. Умният град няма крайна точка на развитие. С напредването на технологиите, ще се развиват и нови интелигентни решения, които да адресират актуалните нужди и желания на растящото градско население.
Държавната политика следва да стимулира градовете да се развиват в тази посока. Трябва да се даде приоритет на събирането и анализа на данни за потреблението на енергия, качеството на въздуха, транспорта и емисиите, за да се създадат предпоставки за създаване на “умни” решения. Подкрепата на дигиталните разработчици чрез финансови стимули, достъп до данни и утвърждаването им като стратегически партньори са важна предпоставка за насърчаване на инициативата в обществото. Новите дигитални решения не изключват съществуващите работещи аналогови услуги. Целта на технологията е те да се оптимизират и да се намери верния начин как те да работят съвместно. Само така градовете биха осигурили достъп до качествени услуги и условия за живот на гражданите си, като едновременно с това могат да намалят разходите и да създадат предпоставки за икономически растеж и устойчивост.